Aug 25, 2021, 6:40 PM

Го̀стът

  Poetry » Other
1.2K 0 0

Тази нощ лампата вкъщи не свети, но пък вън има

луна - точно, като пита излязла от кръгла тава.

Даже чух глас, който броеше и „сваляше звездите“,

една по една и се наслушах, нали съм жена.

После този глас бавно приближи се и по име

ме назова.

(хвана ме страх ) – не от него, а от черните

котки на съседа, който идваха нощес у дома.

Тях ги храня отдавна. Даже една ме одра.

Още имам белег в ляво, но го крия с ръка.

После този глас бавно изчезна( по млечния път

го видях да върви)

Аз ли го прогоних или той така пожела? –Съдба.

Видях как една звезда по конец слезе

и приседна до мене в нощта.

Бях по престилка.Драснах клечка кибрит.

Мляко сварих за сутринта.

После затворих вратата. Райбер не сложих.

 

на двете креватчета спяха кротко моите децата.

25.08.2021г

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тодорка Атанасова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...