На приятелите.
В тоя свят на пълно отчуждение
готов ли съм да бъда по-различен,
да съградя за някого надежда,
да се почувства закрилян и обичан.
Да се простя със своя егоизъм,
да го пратя да гори във пъкъла,
някого да стопля във прегръдка
и да му кажа: "Я не стой във ъгъла!"
Колко хубаво е да дадеш на някого
свойто рамо, за да се облегне,
усмивката да върнеш на лицето му,
а той приятелски да те погледне.
Куш, септември 2014
© Куш Todos los derechos reservados
свойто рамо, за да се облегне,
усмивката да върнеш на лицето му,
а той приятелски да те погледне!
Дори само това, Куш, е достатъчно!