27.09.2014 г., 12:47

Готов ли съм?

1.7K 0 21

 

 

На приятелите.


В тоя свят на пълно отчуждение
готов ли съм да бъда по-различен,
да съградя за някого надежда,
да се почувства закрилян и обичан.

 

Да се простя със своя егоизъм,
да го пратя да гори във пъкъла,
някого да стопля във прегръдка
и да му кажа: "Я не стой във ъгъла!"

 

Колко хубаво е да дадеш на някого
свойто рамо, за да се облегне,
усмивката да върнеш на лицето му,
а той приятелски да те погледне.


Куш, септември 2014

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Куш Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Колко хубаво е,да дадеш на някого
    свойто рамо, за да се облегне,
    усмивката да върнеш на лицето му,
    а той приятелски да те погледне!

    Дори само това, Куш, е достатъчно!
  • tanq_mezeva (Таня Мезева): 4-10-2014г. 10:26
    Не зная какъв сте по професия, но определено сте добър човек.
    Поезията не лъже.
    Каквото изкарва човек на листа, от душата му е.

    Таня, по професия бях добър инженер, а по-късно и програмист, но Новото време ми отне работното място и ме принуди да се преквалифицирам в (малко ми е смешно) бизнесмен (всъщност търговец и занаятчия) Разбрах, че за да трупаш пари не се иска само да си умен, но и комплекс от други качества, много то които нелицеприятни.
  • Не зная какъв сте по професия, но определено сте добър човек.
    Поезията не лъже.
    Каквото изкарва човек на листа, от душата му е.
  • Благодаря, Роси! Промених се последните години, блогодарение на едно приятелство. Сега и себе си обичам повече.
  • Хубаво, топло стихотворение...

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...