27 сент. 2014 г., 12:47

Готов ли съм?

1.7K 0 21

 

 

На приятелите.


В тоя свят на пълно отчуждение
готов ли съм да бъда по-различен,
да съградя за някого надежда,
да се почувства закрилян и обичан.

 

Да се простя със своя егоизъм,
да го пратя да гори във пъкъла,
някого да стопля във прегръдка
и да му кажа: "Я не стой във ъгъла!"

 

Колко хубаво е да дадеш на някого
свойто рамо, за да се облегне,
усмивката да върнеш на лицето му,
а той приятелски да те погледне.


Куш, септември 2014

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Куш Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Колко хубаво е,да дадеш на някого
    свойто рамо, за да се облегне,
    усмивката да върнеш на лицето му,
    а той приятелски да те погледне!

    Дори само това, Куш, е достатъчно!
  • tanq_mezeva (Таня Мезева): 4-10-2014г. 10:26
    Не зная какъв сте по професия, но определено сте добър човек.
    Поезията не лъже.
    Каквото изкарва човек на листа, от душата му е.

    Таня, по професия бях добър инженер, а по-късно и програмист, но Новото време ми отне работното място и ме принуди да се преквалифицирам в (малко ми е смешно) бизнесмен (всъщност търговец и занаятчия) Разбрах, че за да трупаш пари не се иска само да си умен, но и комплекс от други качества, много то които нелицеприятни.
  • Не зная какъв сте по професия, но определено сте добър човек.
    Поезията не лъже.
    Каквото изкарва човек на листа, от душата му е.
  • Благодаря, Роси! Промених се последните години, блогодарение на едно приятелство. Сега и себе си обичам повече.
  • Хубаво, топло стихотворение...

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...