Чувствам се разпъната на кръст.
Унизена и сама.
Какво толкова сторих?
С какво си заслужих тази съдба?
Нима не съм обичала?
Нима не съм вярвала в Бог?
Дявола ме приласкава и се питам:
ако изчезна кой ли ще страда?
Той се опитва да ме примами
със свойте изкусни лъжи.
Иска да ми внуши, че до него
вече нищо не ще ме боли.
Нима ще се предам?
Толкова години се борих,
за да не се поддам.
Но вече не мога. Реших...
отидох при него унизена
и застанах на колене.
Бях готова на всичко
за да не мисля за теб.
Исках да спре тази болка -
както Той ми обеща.
Не исках да чувствам нищо -
нито любов, нито тъга.
... Бях при Дявола...
той ме взе в свойте ръце.
Показа ми неща, които
биха ужасили всяко човешко сърце.
Но аз не изпитвах вече нищо.
Нямаше я любовта.
Стоях вкаменена и гледах
как руши се света.