24.03.2007 г., 13:53

Готова на всичко

929 0 2
Чувствам се разпъната на кръст.
Унизена и сама.
Какво толкова сторих?
С какво си заслужих тази съдба?
Нима не съм обичала?
Нима не съм вярвала в Бог?
Дявола ме приласкава и се питам:
ако изчезна кой ли ще страда?
Той се опитва да ме примами
със свойте изкусни лъжи.
Иска да ми внуши, че до него
вече нищо не ще ме боли.
Нима ще се предам?
Толкова години се борих,
за да не се поддам.
Но вече не мога. Реших...
отидох при него унизена
и застанах на колене.
Бях готова на всичко
за да не мисля за теб.
Исках да спре тази болка -
както Той ми обеща.
Не исках да чувствам нищо -
нито любов, нито тъга.
... Бях при Дявола...
той ме взе в свойте ръце.
Показа ми неща, които
биха ужасили всяко човешко сърце.
Но аз не изпитвах вече нищо.
Нямаше я любовта.
Стоях вкаменена и гледах
как руши се света.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...