23 sept 2006, 16:30

Говорих със сърцето си

  Poesía
839 0 1
Казах на сърцето си:"Мълчи!
Остави го,нека си отиде!"
Но маите разплакани очи
ти разкриха,че не искам да си идеш.
Казах на сърцето си:"Върви!
Никога не се обръщай ти назад!"
Но то не издържа,липсваше му ти
и се обърна,и потъна пак във онзи ад.
Казах на сърцето си:"Поспри!
Не тичай ти след него пак!"
Но то искаше с целувка и сълзи
да разпръсне онзи леден мрак.
Казах на сърцето си
да те забрави,
но то ми отговори,
че не може вече.
Кажи ми какво му направи,
че умира когато си далече!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивелина Русева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много не слушка твоето сърце, както и моето и на повечето хора ...
    Красиво, чувствнно и искренно!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...