Говорих със сърцето си
Казах на сърцето си:"Мълчи!
Остави го,нека си отиде!"
Но маите разплакани очи
ти разкриха,че не искам да си идеш.
Казах на сърцето си:"Върви!
Никога не се обръщай ти назад!"
Но то не издържа,липсваше му ти
и се обърна,и потъна пак във онзи ад.
Казах на сърцето си:"Поспри!
Не тичай ти след него пак!"
Но то искаше с целувка и сълзи
да разпръсне онзи леден мрак.
Казах на сърцето си
да те забрави,
но то ми отговори,
че не може вече.
Кажи ми какво му направи,
че умира когато си далече!
Остави го,нека си отиде!"
Но маите разплакани очи
ти разкриха,че не искам да си идеш.
Казах на сърцето си:"Върви!
Никога не се обръщай ти назад!"
Но то не издържа,липсваше му ти
и се обърна,и потъна пак във онзи ад.
Казах на сърцето си:"Поспри!
Не тичай ти след него пак!"
Но то искаше с целувка и сълзи
да разпръсне онзи леден мрак.
Казах на сърцето си
да те забрави,
но то ми отговори,
че не може вече.
Кажи ми какво му направи,
че умира когато си далече!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивелина Русева Всички права запазени
