10 abr 2016, 0:41

Град на демони

  Poesía » Otra
422 0 0

Навън вехне и гасне, и тлее,
скрито от гори и реки,
то не може като звезда да изгрее,
а все кърви пролива и рони сълзи.
Приятел на едни- враг
на други в добро или зло,
и в ярък ден, и в най-страшния мрак,
само таи се някакъв страх,
Като есенно цвете в цъфнеща пролет,
като Калина без цветове,
като птица, без възможност за полет,
като стая с много светове,
Мрачно небе, град на покруса-
чернеещи тъмни гори,
Изгубена вяра, забравена обич-
картина от мрак и сълзи.
Град сред вълните- сив, неприятен-
град на сивота, мрачност и демони.
Пътеки- забравени, идеала- неясен,
само нови и страшни беди.
Невинен живот- разменна монета,
бясни и черни вълни.
Плашеща пустош, лаещи псета
и мрачни, зловещи души.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© F. G. R. Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...