Apr 10, 2016, 12:41 AM

Град на демони

  Poetry » Other
420 0 0

Навън вехне и гасне, и тлее,
скрито от гори и реки,
то не може като звезда да изгрее,
а все кърви пролива и рони сълзи.
Приятел на едни- враг
на други в добро или зло,
и в ярък ден, и в най-страшния мрак,
само таи се някакъв страх,
Като есенно цвете в цъфнеща пролет,
като Калина без цветове,
като птица, без възможност за полет,
като стая с много светове,
Мрачно небе, град на покруса-
чернеещи тъмни гори,
Изгубена вяра, забравена обич-
картина от мрак и сълзи.
Град сред вълните- сив, неприятен-
град на сивота, мрачност и демони.
Пътеки- забравени, идеала- неясен,
само нови и страшни беди.
Невинен живот- разменна монета,
бясни и черни вълни.
Плашеща пустош, лаещи псета
и мрачни, зловещи души.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© F. G. R. All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...