10.04.2016 г., 0:41

Град на демони

421 0 0

Навън вехне и гасне, и тлее,
скрито от гори и реки,
то не може като звезда да изгрее,
а все кърви пролива и рони сълзи.
Приятел на едни- враг
на други в добро или зло,
и в ярък ден, и в най-страшния мрак,
само таи се някакъв страх,
Като есенно цвете в цъфнеща пролет,
като Калина без цветове,
като птица, без възможност за полет,
като стая с много светове,
Мрачно небе, град на покруса-
чернеещи тъмни гори,
Изгубена вяра, забравена обич-
картина от мрак и сълзи.
Град сред вълните- сив, неприятен-
град на сивота, мрачност и демони.
Пътеки- забравени, идеала- неясен,
само нови и страшни беди.
Невинен живот- разменна монета,
бясни и черни вълни.
Плашеща пустош, лаещи псета
и мрачни, зловещи души.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© F. G. R. Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...