Навън вехне и гасне, и тлее,
скрито от гори и реки,
то не може като звезда да изгрее,
а все кърви пролива и рони сълзи.
Приятел на едни- враг
на други в добро или зло,
и в ярък ден, и в най-страшния мрак,
само таи се някакъв страх,
Като есенно цвете в цъфнеща пролет,
като Калина без цветове,
като птица, без възможност за полет,
като стая с много светове,
Мрачно небе, град на покруса-
чернеещи тъмни гори,
Изгубена вяра, забравена обич-
картина от мрак и сълзи.
Град сред вълните- сив, неприятен-
град на сивота, мрачност и демони.
Пътеки- забравени, идеала- неясен,
само нови и страшни беди.
Невинен живот- разменна монета,
бясни и черни вълни.
Плашеща пустош, лаещи псета
и мрачни, зловещи души.
© F. G. R. Всички права запазени