7 dic 2006, 16:41

Град на Смъртта

  Poesía
878 0 9
Плач...
един живот...
усмивки или НЕ!?
Миг...
и после гроб!
Затрита младостта,
вятъра ухае на цветя...
там... долу... Вечността!!!

Опитваш да усетиш красотата,
на уж прекрасния живот,
но тя е само мисъл,
на след миг отиващ си живот.

Търсиш смисъл...
навсякъде, във всичко...
Забравяш, че Човек си...
ЖИВЕЕШ и това е всичко!

ЖИВЕЕШ, всичко е интрига.
Къде ли ще си утре,
какво от туй, че днес те има...


07.12.06 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надя Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Искрено ти благодаря Вили, на теб Мариана също
  • "Нощта не трае никога безкрай,
    но има..............
    ....в завършека на всяка скръб един прозорец,
    един отворен осветен прозорец
    и винаги по някоя мечта те чака будна...." Пол Елюар

    Човек намира неподозирани сили у себе си да преживее какво ли не,стига наистина да обича живота.Един мъдрец беше казал,че гробищата трябва да са в центъра на всеки град,за да се научим да не се страхуваме от тленността си...
    Поздрав!
  • Лека им пръст на загиналите! Имаш прекрасно сърце, щом си написала това, но нали именно затова трябва да се стремим да изживеем всеки миг от живота по начин, че да ни остави спомени за цял живот! Пожелавам ти го от все сърце!
    Към Христо: Христо, горе е вечната красота на постоянно променящото се небе! И затова искаме, поне аз, и да изпитаме подобна любов! А дали долу е Вечността - може би Надя е права!
  • Чувствам се ужасно, че всички тези думи ми се стекоха точно днес...
    първо хората в Бяла... сега и момичето в града ни...дано поне тя да оцелее...
    Това е днес ни има...а утре... не искам повече да казвам нищо..много зле се чувсвам, много
  • Не искам да коментирам..какво се случи тази вечер в Монтана...! Все едно си видяла всичко...предварително поздрав за стиха...

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...