7.12.2006 г., 16:41

Град на Смъртта

879 0 9
Плач...
един живот...
усмивки или НЕ!?
Миг...
и после гроб!
Затрита младостта,
вятъра ухае на цветя...
там... долу... Вечността!!!

Опитваш да усетиш красотата,
на уж прекрасния живот,
но тя е само мисъл,
на след миг отиващ си живот.

Търсиш смисъл...
навсякъде, във всичко...
Забравяш, че Човек си...
ЖИВЕЕШ и това е всичко!

ЖИВЕЕШ, всичко е интрига.
Къде ли ще си утре,
какво от туй, че днес те има...


07.12.06 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надя Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Искрено ти благодаря Вили, на теб Мариана също
  • "Нощта не трае никога безкрай,
    но има..............
    ....в завършека на всяка скръб един прозорец,
    един отворен осветен прозорец
    и винаги по някоя мечта те чака будна...." Пол Елюар

    Човек намира неподозирани сили у себе си да преживее какво ли не,стига наистина да обича живота.Един мъдрец беше казал,че гробищата трябва да са в центъра на всеки град,за да се научим да не се страхуваме от тленността си...
    Поздрав!
  • Лека им пръст на загиналите! Имаш прекрасно сърце, щом си написала това, но нали именно затова трябва да се стремим да изживеем всеки миг от живота по начин, че да ни остави спомени за цял живот! Пожелавам ти го от все сърце!
    Към Христо: Христо, горе е вечната красота на постоянно променящото се небе! И затова искаме, поне аз, и да изпитаме подобна любов! А дали долу е Вечността - може би Надя е права!
  • Чувствам се ужасно, че всички тези думи ми се стекоха точно днес...
    първо хората в Бяла... сега и момичето в града ни...дано поне тя да оцелее...
    Това е днес ни има...а утре... не искам повече да казвам нищо..много зле се чувсвам, много
  • Не искам да коментирам..какво се случи тази вечер в Монтана...! Все едно си видяла всичко...предварително поздрав за стиха...

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...