7 дек. 2006 г., 16:41

Град на Смъртта

877 0 9
Плач...
един живот...
усмивки или НЕ!?
Миг...
и после гроб!
Затрита младостта,
вятъра ухае на цветя...
там... долу... Вечността!!!

Опитваш да усетиш красотата,
на уж прекрасния живот,
но тя е само мисъл,
на след миг отиващ си живот.

Търсиш смисъл...
навсякъде, във всичко...
Забравяш, че Човек си...
ЖИВЕЕШ и това е всичко!

ЖИВЕЕШ, всичко е интрига.
Къде ли ще си утре,
какво от туй, че днес те има...


07.12.06 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надя Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Искрено ти благодаря Вили, на теб Мариана също
  • "Нощта не трае никога безкрай,
    но има..............
    ....в завършека на всяка скръб един прозорец,
    един отворен осветен прозорец
    и винаги по някоя мечта те чака будна...." Пол Елюар

    Човек намира неподозирани сили у себе си да преживее какво ли не,стига наистина да обича живота.Един мъдрец беше казал,че гробищата трябва да са в центъра на всеки град,за да се научим да не се страхуваме от тленността си...
    Поздрав!
  • Лека им пръст на загиналите! Имаш прекрасно сърце, щом си написала това, но нали именно затова трябва да се стремим да изживеем всеки миг от живота по начин, че да ни остави спомени за цял живот! Пожелавам ти го от все сърце!
    Към Христо: Христо, горе е вечната красота на постоянно променящото се небе! И затова искаме, поне аз, и да изпитаме подобна любов! А дали долу е Вечността - може би Надя е права!
  • Чувствам се ужасно, че всички тези думи ми се стекоха точно днес...
    първо хората в Бяла... сега и момичето в града ни...дано поне тя да оцелее...
    Това е днес ни има...а утре... не искам повече да казвам нищо..много зле се чувсвам, много
  • Не искам да коментирам..какво се случи тази вечер в Монтана...! Все едно си видяла всичко...предварително поздрав за стиха...

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...