Град на Смъртта
един живот...
усмивки или НЕ!?
Миг...
и после гроб!
Затрита младостта,
вятъра ухае на цветя...
там... долу... Вечността!!!
Опитваш да усетиш красотата,
на уж прекрасния живот,
но тя е само мисъл,
на след миг отиващ си живот.
Търсиш смисъл...
навсякъде, във всичко...
Забравяш, че Човек си...
ЖИВЕЕШ и това е всичко!
ЖИВЕЕШ, всичко е интрига.
Къде ли ще си утре,
какво от туй, че днес те има...
07.12.06 г.
© Надя Георгиева All rights reserved.
поздрав за стиха...