ИМА ГРАДИНА ОТДАВНА ИЗВЕСТНА
НА ВСИЧКИ ОНЕЗИ, КОИТО САМИ
ПОЗНАЛИ СА МРАКА СМРАЗЯВАЩ НА БЕЗДНАТА
МЕЧА НА СЛОВОТО ДИВИЯ ВИК,
ЗАКЛЮЧЕН ВЪВ ДРЕВНАТА СИЛА НА ПЕСНИТЕ
В ЛЕГЕНДИ ЗА ГНЯВ И МОЛИТВИ ЗА ДЪЖД
ЧЕРНИТЕ ДНИ В СВОЯ МАРШ СРЕЩУ ВРЕМЕТО
МЕ ДОВЕДОХА В ТАЗИ ГРАДИНА ВЕДНЪЖ
САМ, ИЗТЕРЗАН ПРЕД СВЕТАТА ЗЕМЯ
АЗ ПРОТЕГНАХ РЪЦЕ И ДОКОСНАХ ДЪЖДА
ЗА ДА ИЗМИЯ СТРАХА И ПЕТНАТА ОТ СРАМ
НАСТЪПИ НОЩТА И ТИ БЕШЕ ТАМ
РАЗПУСНАЛА НЕЖНО БЕЗМЪЛВНО КОСИТЕ СИ
В БЕЗЛУННАТА ЛЕПКАВА НОЩНА ТЪМА
АЗ ОТВОРИХ ВРАТАТА НА ТВОЙТА ГРАДИНА
И ПОПАДНАХ В ДУШАТА ТИ СЛАСТНО-НЕВИННА
ПОГЛЕДНАХ ОТВЪД И ВИДЯХ:
МОРЕ... И В НЕГО КЪС ОТ НЕБЕ
НЕЖОБЯТНО И СИНЬО И ЧЕРНИ ЗВЕЗДИ
ОТРАЗЕНИ В МОРЕТО ПРОБИЛИ НЕБЕТО
МЕ ИСКАХА ГОРЕ
ОСТАВЕТЕ МЕ...
МРАК И ПРОНИЗАНИ СПОМЕНИ
ТОПЛИНА, СВЕТЛИНА, ЧУЖДИ ТОПЛИ РЪЦЕ
РАЗКЪСАНА ВЕЧНОСТ, КРЪГОВРАТ ОТ ПРИТВОРЕНИ УСТНИ
ПОТЪВА, РАЗБИВА СЕ В МЕН
НЕКА СВЕТЯТ ВЪЛНИТЕ СЪС БЛЯСЪК СТУДЕН
НЕКА ТРЕВИТЕ ПОНИКНАТ ОТНОВО
ВЪВ ТАЗИ ГРАДИНА, КЪДЕТО ВЪВ ПЛЕН
АЗ И ТИ ПРЕД ОЛТАРА, А МОЖЕ БИ ГРОБА
ЩЕ ИЗВЪРШИМ СВОЯ СВЕЩЕН РИТУАЛ
НЕЗРЯЛ, НЕДВУСМИСЛЕН И ПРИЗРАЧЕН ГРЯХ
ЕДНОВРЕМЕННО КРАХ И НАЧАЛО...