иванпечев (Иван) иванпечев (Иван)
56
Aug 23, 2007, 3:39 PM

ГРАДИНА

  Poetry
888 0 3
ИМА ГРАДИНА ОТДАВНА ИЗВЕСТНА
НА ВСИЧКИ ОНЕЗИ, КОИТО САМИ
ПОЗНАЛИ СА МРАКА СМРАЗЯВАЩ НА БЕЗДНАТА
МЕЧА НА СЛОВОТО ДИВИЯ ВИК,
ЗАКЛЮЧЕН ВЪВ ДРЕВНАТА СИЛА НА ПЕСНИТЕ
В ЛЕГЕНДИ ЗА ГНЯВ И МОЛИТВИ ЗА ДЪЖД
ЧЕРНИТЕ ДНИ В СВОЯ МАРШ СРЕЩУ ВРЕМЕТО
МЕ ДОВЕДОХА В ТАЗИ ГРАДИНА ВЕДНЪЖ
САМ, ИЗТЕРЗАН ПРЕД СВЕТАТА ЗЕМЯ
АЗ ПРОТЕГНАХ РЪЦЕ И ДОКОСНАХ ДЪЖДА
ЗА ДА ИЗМИЯ СТРАХА И ПЕТНАТА ОТ СРАМ
НАСТЪПИ НОЩТА И ТИ БЕШЕ ТАМ
РАЗПУСНАЛА НЕЖНО БЕЗМЪЛВНО КОСИТЕ СИ
В БЕЗЛУННАТА ЛЕПКАВА НОЩНА ТЪМА
АЗ ОТВОРИХ ВРАТАТА НА ТВОЙТА ГРАДИНА
И ПОПАДНАХ В ДУШАТА ТИ СЛАСТНО-НЕВИННА
ПОГЛЕДНАХ ОТВЪД И ВИДЯХ:
МОРЕ... И В НЕГО КЪС ОТ НЕБЕ
НЕЖОБЯТНО И СИНЬО И ЧЕРНИ ЗВЕЗДИ
ОТРАЗЕНИ В МОРЕТО ПРОБИЛИ НЕБЕТО
МЕ ИСКАХА ГОРЕ
ОСТАВЕТЕ МЕ...
МРАК И ПРОНИЗАНИ СПОМЕНИ
ТОПЛИНА, СВЕТЛИНА, ЧУЖДИ ТОПЛИ РЪЦЕ
РАЗКЪСАНА ВЕЧНОСТ, КРЪГОВРАТ ОТ ПРИТВОРЕНИ УСТНИ
ПОТЪВА, РАЗБИВА СЕ В МЕН
НЕКА СВЕТЯТ ВЪЛНИТЕ СЪС БЛЯСЪК СТУДЕН
НЕКА ТРЕВИТЕ ПОНИКНАТ ОТНОВО
ВЪВ ТАЗИ ГРАДИНА, КЪДЕТО ВЪВ ПЛЕН
АЗ И ТИ ПРЕД ОЛТАРА, А МОЖЕ БИ ГРОБА
ЩЕ ИЗВЪРШИМ СВОЯ СВЕЩЕН РИТУАЛ
НЕЗРЯЛ, НЕДВУСМИСЛЕН И ПРИЗРАЧЕН ГРЯХ
ЕДНОВРЕМЕННО КРАХ И НАЧАЛО...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0