30 dic 2007, 15:08

Градината България 

  Poesía » Civil
791 0 7
Когато градинарят не си свърши работата,


цветятя увяхват, изникват бурени навред.


Само минувачите усещат каква е загубата.


Постоят минутка-две.Чудят се. Продължават напред.





Градината става сива и отблъсква със своя вид.


Истинско щастие за цветята е някой да ги откъсне.


Ще ги сложи във ваза. Ще живеят добре следващия миг,


но без корени любовта им към земята ще умре.





Идва друг стопанин. С нови сили започва да сее.


Радва се на всеки плод и влага част от своето сърце.


Градината блести. Цветята са щастливи. Слънцето грее.


Хората се спират. Към новия живот протягат ръце.





Бъдещето на моята малка родина зависи изцяло от нас.


Нека с надежда пътя си от храсти да изчистим.


Готови ли сте да направим хляба си клас по клас?


Аз съм сигурен, че няма да сме гладни.


Хайде да помислим.

© Явор Перфанов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Поздрав за позицията ти!
  • Е, че хубаво и толкова позитивно!
    много ми хареса...да направим хляба клас по клас...
    с много обич за теб, бъди щастлив!
  • Хайде!
    Нека всеки даде своят принос!
    Патриотично Яворе!
    Браво!
  • Поздрави!!!
  • Поздравявам те за това послание!
  • Поздравления! Чудесни сравнения, а за любовта ти към Земята ни - поклон!!! Нека не мислим, а всеки подреди своята градина. Така общия ни парк ще е прекрасен!
  • Да, има оптимизъм и от нас зависи много, ДАНО!!!!
    ПОЗДРАВЛЕНИЯ!!!ДА ПИЕМ ЗА НАДЕЖДАТА!!!
Propuestas
: ??:??