Градината България
Когато градинарят не си свърши работата,
цветятя увяхват, изникват бурени навред.
Само минувачите усещат каква е загубата.
Постоят минутка-две.Чудят се. Продължават напред.
Градината става сива и отблъсква със своя вид.
Истинско щастие за цветята е някой да ги откъсне.
Ще ги сложи във ваза. Ще живеят добре следващия миг,
но без корени любовта им към земята ще умре.
Идва друг стопанин. С нови сили започва да сее.
Радва се на всеки плод и влага част от своето сърце.
Градината блести. Цветята са щастливи. Слънцето грее.
Хората се спират. Към новия живот протягат ръце.
Бъдещето на моята малка родина зависи изцяло от нас.
Нека с надежда пътя си от храсти да изчистим.
Готови ли сте да направим хляба си клас по клас?
Аз съм сигурен, че няма да сме гладни.
Хайде да помислим.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Явор Перфанов Todos los derechos reservados
