30 дек. 2007 г., 15:08

Градината България

998 0 7
Когато градинарят не си свърши работата,


цветятя увяхват, изникват бурени навред.


Само минувачите усещат каква е загубата.


Постоят минутка-две.Чудят се. Продължават напред.





Градината става сива и отблъсква със своя вид.


Истинско щастие за цветята е някой да ги откъсне.


Ще ги сложи във ваза. Ще живеят добре следващия миг,


но без корени любовта им към земята ще умре.





Идва друг стопанин. С нови сили започва да сее.


Радва се на всеки плод и влага част от своето сърце.


Градината блести. Цветята са щастливи. Слънцето грее.


Хората се спират. Към новия живот протягат ръце.





Бъдещето на моята малка родина зависи изцяло от нас.


Нека с надежда пътя си от храсти да изчистим.


Готови ли сте да направим хляба си клас по клас?


Аз съм сигурен, че няма да сме гладни.


Хайде да помислим.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Явор Перфанов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...