Градината България
Когато градинарят не си свърши работата,
цветятя увяхват, изникват бурени навред.
Само минувачите усещат каква е загубата.
Постоят минутка-две.Чудят се. Продължават напред.
Градината става сива и отблъсква със своя вид.
Истинско щастие за цветята е някой да ги откъсне.
Ще ги сложи във ваза. Ще живеят добре следващия миг,
но без корени любовта им към земята ще умре.
Идва друг стопанин. С нови сили започва да сее.
Радва се на всеки плод и влага част от своето сърце.
Градината блести. Цветята са щастливи. Слънцето грее.
Хората се спират. Към новия живот протягат ръце.
Бъдещето на моята малка родина зависи изцяло от нас.
Нека с надежда пътя си от храсти да изчистим.
Готови ли сте да направим хляба си клас по клас?
Аз съм сигурен, че няма да сме гладни.
Хайде да помислим.
© Явор Перфанов All rights reserved.
