25 ene 2008, 13:53

Градината на Мъдростта

1.3K 0 3

Отваряща се почвата под вечността,

повличаща сьс себе си и младостта,

попиваща забравата сьс старостта,

извираща от вечността е Мьдростта.

 

А пьтища от спомени, легенди,

потьнали в прах и мрьсотия,

помитаща без милост и без време,

се кьпят в своята стихия.

 

Преплитащи се няколко сьдби,

прескочили през времето и вечността,

пречистени от вярата в любовта,

се срещнали направо с Мьдростта.

 

Поканила ги в Нейната градина,

в царството на Мьдростта,

поднесла им от плодовете,

набрани с мьничко тьга.

 

Отглеждани с любов и болка,

поливани в сьлзи от крьв,

пречупвани от пориви греховни,

лекувани от Нейната любов.

 

Изпратила ги с дарове за всеки.

Поднесла им по семенце от сила,

опрашено от техните сьдби,

отгледано в Нейната градина.

 

Прибрали се преплетените им сьдби.

Направили си собствена градина.

Пречистена, без прах и мрьсотия,

ухаеща на мьничко магия...

 

                                                                                              25.01.2008г.

                                                                                              София.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ирина Чолакова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...