Градината на Мъдростта

Jan 25, 2008, 1:53 PM

Poetry » Phylosophy

1046 0 3

Отваряща се почвата под вечността,

повличаща сьс себе си и младостта,

попиваща забравата сьс старостта,

извираща от вечността е Мьдростта.

А пьтища от спомени, легенди,

потьнали в прах и мрьсотия,

помитаща без милост и без време,

се кьпят в своята стихия.

Преплитащи се няколко сьдби,

прескочили през времето и вечността,

пречистени от вярата в любовта,

се срещнали направо с Мьдростта.

Поканила ги в Нейната градина,

в царството на Мьдростта,

поднесла им от плодовете,

набрани с мьничко тьга.

Отглеждани с любов и болка,

поливани в сьлзи от крьв,

пречупвани от пориви греховни,

лекувани от Нейната любов.

Изпратила ги с дарове за всеки.

Поднесла им по семенце от сила,

опрашено от техните сьдби,

отгледано в Нейната градина.

Прибрали се преплетените им сьдби.

Направили си собствена градина.

Пречистена, без прах и мрьсотия,

ухаеща на мьничко магия...

25.01.2008г.

София.

Please sign in with your account so you can comment and vote.