Градината на Мъдростта
Отваряща се почвата под вечността,
повличаща сьс себе си и младостта,
попиваща забравата сьс старостта,
извираща от вечността е Мьдростта.
А пьтища от спомени, легенди,
потьнали в прах и мрьсотия,
помитаща без милост и без време,
се кьпят в своята стихия.
Преплитащи се няколко сьдби,
прескочили през времето и вечността,
пречистени от вярата в любовта,
се срещнали направо с Мьдростта.
Поканила ги в Нейната градина,
в царството на Мьдростта,
поднесла им от плодовете,
набрани с мьничко тьга.
Отглеждани с любов и болка,
поливани в сьлзи от крьв,
пречупвани от пориви греховни,
лекувани от Нейната любов.
Изпратила ги с дарове за всеки.
Поднесла им по семенце от сила,
опрашено от техните сьдби,
отгледано в Нейната градина.
Прибрали се преплетените им сьдби.
Направили си собствена градина.
Пречистена, без прах и мрьсотия,
ухаеща на мьничко магия...
25.01.2008г.
София.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирина Чолакова Всички права запазени
