Едно сърце - за мъки и печал.
За радост и любов несъкрушима.
И всеки нещо в него е посял.
И плод
            според разсада си ще взима.
За всяка топла дума раснат сто,
които в тежък миг да ободряват.
И всяка ласка, цвете е едно
което в обичта се засадява.
Но щом започнеш да си небрежлив,
От грубост
                    - плевелите избуяват .
Сърцето ще изтръгне спомен крив,
градината ,
                       за да не загрозяват .
Една
        и две.
                  И сто.
                             И може би.
Хиляда лоши думи ще пребори...
Но някоя така ще го сломи,
че плевела ще расне,
                                   после втори ...
И най-накрая тази светлина,
която от сърцето се излива
             ще се изгуби ,
а с нея любовта
             ще се превърне в плод изгнил
в пръстта горчива..