Градината на сърцето
Едно сърце - за мъки и печал.
За радост и любов несъкрушима.
И всеки нещо в него е посял.
И плод
според разсада си ще взима.
За всяка топла дума раснат сто,
които в тежък миг да ободряват.
И всяка ласка, цвете е едно
което в обичта се засадява.
Но щом започнеш да си небрежлив,
От грубост
- плевелите избуяват .
Сърцето ще изтръгне спомен крив,
градината ,
за да не загрозяват .
Една
и две.
И сто.
И може би.
Хиляда лоши думи ще пребори...
Но някоя така ще го сломи,
че плевела ще расне,
после втори ...
И най-накрая тази светлина,
която от сърцето се излива
ще се изгуби ,
а с нея любовта
ще се превърне в плод изгнил
в пръстта горчива..
© Магдалена Василева All rights reserved.
