С машината на времето самотни астронавти
отправят се далеч към минали епохи,
съдба приели на митични аргонавти
разнасят мир, окървавени суматохи.
Градините на Вавилон мечтаят да дочакат
и фигурите древни с цвят на злато,
уви, от меден сън в кошмар прекрачват
и вместо реки кристални, газят блато.
Но странно, блянът лъскав се завръща,
картини златни се редят във бляскав фон,
тук лъв лъвица, там мъж жена прегръща
в мираж красив или в градините на Вавилон. ...