perfectstranger (Димитър Станчев)
180 2342
Dec 8, 2007, 12:36 PM

Градините на Вавилон 

  Poetry
1266 0 15

С машината на времето самотни астронавти

отправят се далеч към минали епохи,

съдба приели на митични аргонавти

разнасят мир, окървавени суматохи.

 

Градините на Вавилон мечтаят да дочакат

и фигурите древни с цвят на злато,

уви, от меден сън в кошмар прекрачват

и вместо реки кристални, газят блато.

 

Но странно, блянът лъскав се завръща,

картини златни се редят във бляскав фон,

тук лъв лъвица, там мъж жена прегръща

в мираж красив или в градините на Вавилон.

 

Сред клоните на златни палми пеят птици,

със златни струи свети царският файтон,

хора завихрят сребърни девици

в мираж красив или в градините на Вавилон.

 

В игра със слънцето металът жълт блести,

отблясък хвърля над изящен стъклен слон,

над златни рози сребърна пчела лети

в мираж красив или в градините на Вавилон.

 

Край златни жертви хищници се мяркат,

пантера клати златен клон,

искрици светват в погледите жарки

в мираж красив или в градините на Вавилон.

 

И сред феерията златна слънцето припича,

лъчи танцуват над горист планински склон,

в машината на времето епохите изтичат

в мираж красив или в градините на Вавилон.

 

Изумителна игра, редуват се картини,

изтръгват пак гърди миражен стон,

а бъдещето неочаквано премина

в мираж красив или в градините на Вавилон.

 

Лети миражът бърз към точния финал

и мярка се сред светлина имперски трон,

със властен вид космическият генерал

щурмува безотказно градините на Вавилон.

 

 

 

© Димитър Станчев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??