Градините на Вавилон
С машината на времето самотни астронавти
отправят се далеч към минали епохи,
съдба приели на митични аргонавти
разнасят мир, окървавени суматохи.
Градините на Вавилон мечтаят да дочакат
и фигурите древни с цвят на злато,
уви, от меден сън в кошмар прекрачват
и вместо реки кристални, газят блато.
Но странно, блянът лъскав се завръща,
картини златни се редят във бляскав фон,
тук лъв лъвица, там мъж жена прегръща
в мираж красив или в градините на Вавилон.
Сред клоните на златни палми пеят птици,
със златни струи свети царският файтон,
хора завихрят сребърни девици
в мираж красив или в градините на Вавилон.
В игра със слънцето металът жълт блести,
отблясък хвърля над изящен стъклен слон,
над златни рози сребърна пчела лети
в мираж красив или в градините на Вавилон.
Край златни жертви хищници се мяркат,
пантера клати златен клон,
искрици светват в погледите жарки
в мираж красив или в градините на Вавилон.
И сред феерията златна слънцето припича,
лъчи танцуват над горист планински склон,
в машината на времето епохите изтичат
в мираж красив или в градините на Вавилон.
Изумителна игра, редуват се картини,
изтръгват пак гърди миражен стон,
а бъдещето неочаквано премина
в мираж красив или в градините на Вавилон.
Лети миражът бърз към точния финал
и мярка се сред светлина имперски трон,
със властен вид космическият генерал
щурмува безотказно градините на Вавилон.
© Димитър Станчев All rights reserved.
))
