Градините на Вавилон
С машината на времето самотни астронавти
отправят се далеч към минали епохи,
съдба приели на митични аргонавти
разнасят мир, окървавени суматохи.
Градините на Вавилон мечтаят да дочакат
и фигурите древни с цвят на злато,
уви, от меден сън в кошмар прекрачват
и вместо реки кристални, газят блато.
Но странно, блянът лъскав се завръща,
картини златни се редят във бляскав фон,
тук лъв лъвица, там мъж жена прегръща
в мираж красив или в градините на Вавилон.
Сред клоните на златни палми пеят птици,
със златни струи свети царският файтон,
хора завихрят сребърни девици
в мираж красив или в градините на Вавилон.
В игра със слънцето металът жълт блести,
отблясък хвърля над изящен стъклен слон,
над златни рози сребърна пчела лети
в мираж красив или в градините на Вавилон.
Край златни жертви хищници се мяркат,
пантера клати златен клон,
искрици светват в погледите жарки
в мираж красив или в градините на Вавилон.
И сред феерията златна слънцето припича,
лъчи танцуват над горист планински склон,
в машината на времето епохите изтичат
в мираж красив или в градините на Вавилон.
Изумителна игра, редуват се картини,
изтръгват пак гърди миражен стон,
а бъдещето неочаквано премина
в мираж красив или в градините на Вавилон.
Лети миражът бърз към точния финал
и мярка се сред светлина имперски трон,
със властен вид космическият генерал
щурмува безотказно градините на Вавилон.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Станчев Всички права запазени
))
