23 oct 2020, 22:29

Градинката на моя свят

  Poesía
791 8 19

Поседнах във градинката 

на моя тих и личен свят

и вгледах се в покоя на деня си.

Усмихна ми се слънцето,

цветенца с топъл глас шептят

най-нежните си думички с дъха си:

 

”Ти стръкче си на радост,

не трябва да тъжиш,

дори и в дните трудни не унивай!

Цветът на крехка младост

с любов да продължи

прегръдка от живота да попива.”

 

Загледах се в очите аз

на пъстрата калинка.

Надежда ме докосна феерично.

И, смях дочула в този час,

душата ми във снимка

превърна всяка мисъл романтична.

 

Затичах след мечтите пак

и, сляла се с простор зелен

на две четирилистни детелини,

видях, че пеперуди знак

със трепкащи крилца за мен

усмихнати рисуват в обич синя.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цветето Б. Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...