23 oct 2020, 22:29

Градинката на моя свят

  Poesía
797 8 19

Поседнах във градинката 

на моя тих и личен свят

и вгледах се в покоя на деня си.

Усмихна ми се слънцето,

цветенца с топъл глас шептят

най-нежните си думички с дъха си:

 

”Ти стръкче си на радост,

не трябва да тъжиш,

дори и в дните трудни не унивай!

Цветът на крехка младост

с любов да продължи

прегръдка от живота да попива.”

 

Загледах се в очите аз

на пъстрата калинка.

Надежда ме докосна феерично.

И, смях дочула в този час,

душата ми във снимка

превърна всяка мисъл романтична.

 

Затичах след мечтите пак

и, сляла се с простор зелен

на две четирилистни детелини,

видях, че пеперуди знак

със трепкащи крилца за мен

усмихнати рисуват в обич синя.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цветето Б. Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...