23 окт. 2020 г., 22:29

Градинката на моя свят

806 8 19

Поседнах във градинката 

на моя тих и личен свят

и вгледах се в покоя на деня си.

Усмихна ми се слънцето,

цветенца с топъл глас шептят

най-нежните си думички с дъха си:

 

”Ти стръкче си на радост,

не трябва да тъжиш,

дори и в дните трудни не унивай!

Цветът на крехка младост

с любов да продължи

прегръдка от живота да попива.”

 

Загледах се в очите аз

на пъстрата калинка.

Надежда ме докосна феерично.

И, смях дочула в този час,

душата ми във снимка

превърна всяка мисъл романтична.

 

Затичах след мечтите пак

и, сляла се с простор зелен

на две четирилистни детелини,

видях, че пеперуди знак

със трепкащи крилца за мен

усмихнати рисуват в обич синя.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цветето Б. Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...