23 окт. 2020 г., 22:29

Градинката на моя свят

799 8 19

Поседнах във градинката 

на моя тих и личен свят

и вгледах се в покоя на деня си.

Усмихна ми се слънцето,

цветенца с топъл глас шептят

най-нежните си думички с дъха си:

 

”Ти стръкче си на радост,

не трябва да тъжиш,

дори и в дните трудни не унивай!

Цветът на крехка младост

с любов да продължи

прегръдка от живота да попива.”

 

Загледах се в очите аз

на пъстрата калинка.

Надежда ме докосна феерично.

И, смях дочула в този час,

душата ми във снимка

превърна всяка мисъл романтична.

 

Затичах след мечтите пак

и, сляла се с простор зелен

на две четирилистни детелини,

видях, че пеперуди знак

със трепкащи крилца за мен

усмихнати рисуват в обич синя.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цветето Б. Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...