Градинката на моя свят
Поседнах във градинката
на моя тих и личен свят
и вгледах се в покоя на деня си.
Усмихна ми се слънцето,
цветенца с топъл глас шептят
най-нежните си думички с дъха си:
”Ти стръкче си на радост,
не трябва да тъжиш,
дори и в дните трудни не унивай!
Цветът на крехка младост
с любов да продължи
прегръдка от живота да попива.”
Загледах се в очите аз
на пъстрата калинка.
Надежда ме докосна феерично.
И, смях дочула в този час,
душата ми във снимка
превърна всяка мисъл романтична.
Затичах след мечтите пак
и, сляла се с простор зелен
на две четирилистни детелини,
видях, че пеперуди знак
със трепкащи крилца за мен
усмихнати рисуват в обич синя.
© Цветето Б. All rights reserved.
