23.10.2020 г., 22:29

Градинката на моя свят

792 8 19

Поседнах във градинката 

на моя тих и личен свят

и вгледах се в покоя на деня си.

Усмихна ми се слънцето,

цветенца с топъл глас шептят

най-нежните си думички с дъха си:

 

”Ти стръкче си на радост,

не трябва да тъжиш,

дори и в дните трудни не унивай!

Цветът на крехка младост

с любов да продължи

прегръдка от живота да попива.”

 

Загледах се в очите аз

на пъстрата калинка.

Надежда ме докосна феерично.

И, смях дочула в този час,

душата ми във снимка

превърна всяка мисъл романтична.

 

Затичах след мечтите пак

и, сляла се с простор зелен

на две четирилистни детелини,

видях, че пеперуди знак

със трепкащи крилца за мен

усмихнати рисуват в обич синя.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветето Б. Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...