По дрипаво закърпените улици
разблъсква себе си човешка пустиня.
Отгоре Луната наблюдава с болка
как още търсят свое кътче двамина.
И няма как тя на тях да помогне,
макар да е майка на всички момичета,
в земен свят, нежелаещ да превъзмогне
своята завист към силата на кокичето.
Смятаме себе си за най-умните твари,
но без нужда сеем смъртта безогледно,
среда заличаваме, която ни храни,
и приемаме всичко това като редно. ...