29 дек. 2019 г., 18:19

Градско съвремие

765 0 0

 

 

По дрипаво закърпените улици

разблъсква себе си човешка пустиня.

Отгоре Луната наблюдава с болка

как още търсят свое кътче двамина.

И няма как тя на тях да помогне,

макар да е майка на всички момичета,

в земен свят, нежелаещ да превъзмогне

своята завист към силата на кокичето.

 

Смятаме себе си за най-умните твари,

но без нужда сеем смъртта безогледно,

среда заличаваме, която ни храни,

и приемаме всичко това като редно.

Защо ли наричат странниците „будители“

а за тълпата са винаги неудобни?

Сребролюбци говорят, че са „вредители“ –

при лакомията съвест не била родна...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вили Тодоров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...