Dec 29, 2019, 6:19 PM

Градско съвремие

  Poetry » Civic
756 0 0

 

 

По дрипаво закърпените улици

разблъсква себе си човешка пустиня.

Отгоре Луната наблюдава с болка

как още търсят свое кътче двамина.

И няма как тя на тях да помогне,

макар да е майка на всички момичета,

в земен свят, нежелаещ да превъзмогне

своята завист към силата на кокичето.

 

Смятаме себе си за най-умните твари,

но без нужда сеем смъртта безогледно,

среда заличаваме, която ни храни,

и приемаме всичко това като редно.

Защо ли наричат странниците „будители“

а за тълпата са винаги неудобни?

Сребролюбци говорят, че са „вредители“ –

при лакомията съвест не била родна...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вили Тодоров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...