15 dic 2007, 23:49

Градът

  Poesía
963 0 11
 

По прозорците слепи се стича мълчание,

тротоарите тичат в съня си изкалян,

ожаднели фонтани се къпят в мъгли,

ретро-влюбени в зимния вятър.

 

Окъсняло небе се целува с дъжда

и разделят се в тихо мълчание.

Цветни капки размиват деня,

потъмнели от звук и от счупване.

 

Натежали от нощ, жълти лампи

се препъват във релсови вени.

„Магазинът за вълнени чанти

се премести на другия ъгъл".

 

По витрините кухи вали подозрение,

млади болки се смеят на себе си.

Светлосенки изгарят в тунелите

и се раждат във някакви подлези...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Геновева Христова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...