15 dic 2007, 23:49

Градът

  Poesía
962 0 11
 

По прозорците слепи се стича мълчание,

тротоарите тичат в съня си изкалян,

ожаднели фонтани се къпят в мъгли,

ретро-влюбени в зимния вятър.

 

Окъсняло небе се целува с дъжда

и разделят се в тихо мълчание.

Цветни капки размиват деня,

потъмнели от звук и от счупване.

 

Натежали от нощ, жълти лампи

се препъват във релсови вени.

„Магазинът за вълнени чанти

се премести на другия ъгъл".

 

По витрините кухи вали подозрение,

млади болки се смеят на себе си.

Светлосенки изгарят в тунелите

и се раждат във някакви подлези...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Геновева Христова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...