15 dic 2007, 23:49

Градът

  Poesía
959 0 11
 

По прозорците слепи се стича мълчание,

тротоарите тичат в съня си изкалян,

ожаднели фонтани се къпят в мъгли,

ретро-влюбени в зимния вятър.

 

Окъсняло небе се целува с дъжда

и разделят се в тихо мълчание.

Цветни капки размиват деня,

потъмнели от звук и от счупване.

 

Натежали от нощ, жълти лампи

се препъват във релсови вени.

„Магазинът за вълнени чанти

се премести на другия ъгъл".

 

По витрините кухи вали подозрение,

млади болки се смеят на себе си.

Светлосенки изгарят в тунелите

и се раждат във някакви подлези...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Геновева Христова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...