Градът
По прозорците слепи се стича мълчание,
тротоарите тичат в съня си изкалян,
ожаднели фонтани се къпят в мъгли,
ретро-влюбени в зимния вятър.
Окъсняло небе се целува с дъжда
и разделят се в тихо мълчание.
Цветни капки размиват деня,
потъмнели от звук и от счупване.
Натежали от нощ, жълти лампи
се препъват във релсови вени.
„Магазинът за вълнени чанти
се премести на другия ъгъл".
По витрините кухи вали подозрение,
млади болки се смеят на себе си.
Светлосенки изгарят в тунелите
и се раждат във някакви подлези...
© Геновева Христова All rights reserved.
