С паст огромна, зъбата и мръсна
ме поглъща големият град,
да избягам е може би късно
и се впускам във душния ад.
А край мене живачните лампи
блещят свойте бездушни очи
и гирлянди неонови рампс
сочат пътя с потоци лъчи.
Грохот в тежки, железни доспехи
неуморно навред ме обгръща,
търся скритата нейде утеха,
но шумът към реалност ме връща. ...