Градът
С паст огромна, зъбата и мръсна
ме поглъща големият град,
да избягам е може би късно
и се впускам във душния ад.
А край мене живачните лампи
блещят свойте бездушни очи
и гирлянди неонови рампс
сочат пътя с потоци лъчи.
Грохот в тежки, железни доспехи
неуморно навред ме обгръща,
търся скритата нейде утеха,
но шумът към реалност ме връща.
Тук животът написан е в проза
от милиони човешки ръце,
сякаш снимал е, поза след поза,
фотограф с нечовешко сърце.
Бледи хора, минаващи мимо,
бързат, заети със дребни неща,
всичко вършат с усърдие мнимо
и лежи в прах всяка детска мечта.
Няма вече сияйни усмивки,
няма вече горещи сърца,
има само дебели обвивки,
тъжни маски на бледи лица.
В паст огромна, зъбата и мръсна
бавно дъвче ме хищният град,
да избягам е станало късно
и изгарям в зловещия ад!
© Ангел Филипов All rights reserved.
