angelbard (Ангел Филипов)
271 300
12.12.2010 г., 17:56 ч.

Градът 

  Поезия » Пейзажна
504 0 5

С паст огромна, зъбата и мръсна

ме поглъща големият град,

да избягам е може би късно

и се впускам във душния ад. 

 

А край мене живачните лампи

блещят свойте бездушни очи

и гирлянди неонови рампс

сочат пътя  с потоци лъчи. 

 

Грохот в тежки, железни доспехи

неуморно навред ме обгръща,

търся скритата нейде утеха,

но шумът към реалност ме връща. 

 

Тук животът написан е в проза

от милиони човешки ръце,       

сякаш снимал е, поза след поза,

фотограф с нечовешко сърце. 

 

Бледи хора, минаващи мимо,

бързат, заети със дребни неща,

всичко вършат с усърдие мнимо

и лежи в прах всяка детска мечта.

 

Няма вече сияйни усмивки,

няма вече горещи сърца,

има само дебели обвивки,

тъжни маски на бледи лица.

 

В паст огромна, зъбата и мръсна

бавно дъвче ме хищният град,

да избягам е станало късно

и изгарям в зловещия ад!

 

© Ангел Филипов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Описва прекрасно днешния град, който колкото и да се променя все ще си остава същият.
  • Благодаря, това е стих писан от мен преди около 30 години!
  • С Фери. Поздрав за силния стих!
  • Силен и образен стих. Точна такова е усещането в големия град. Поздрав.
  • Много ми хареса. Напомни ми за Смирненски, но в съвременен вариант

    http://slovo.bg/old/smirnenski/gavrosh.htm
Предложения
: ??:??