21 ene 2017, 18:11

Градът

1.2K 1 3

Градът е шумно място

и за хората във него,

наврени в блокове

като в кибритени кутийки,

 някак си е тясно. 

Във бърз поток свистят коли

И на хората във умовете

 е все - „Пари, пари!“

Да влезем да речем,

в градския завод.

Там е шумно пак.

И разнасят се закани и псувни.

О, хора, забързани и сприхави!

Погледнете колко хора ходят

раздърпани и дрипави.

А други, возят се на джиповете скъпи

 със пачки в джобовете.

Не, те не мислят, нито поглеждат,

нито дават поне лев на тези що

с очи от глад хлътнали

за милостиня  се оглеждат.

Размислете, хора!

 

Йордан Ценов(11г)

21.01.2017

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александър Ценов Todos los derechos reservados

Това стихотворение написа синът ми днес. Публикувам го по негова молба и с моята гореща подкрепа.

Comentarios

Comentarios

  • Браво! Истински гражданин на България.
  • Браво на момчето! Поздравления и от мен! Талантливо е, като татко си.
  • Поздравявам сина ви за това стихотворение, а и вас - за подкрепата. Щом и децата призовават толкова искрено, дано повече хора и особено управляващите, да се замислят. Тук публикуват и други деца. Например Слави 2002, който има профил. Той е по-голям от сина ви, но започна преди няколко години. Последното му стихотворение е "Думите". Можете да го прочетете.

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...