8 jul 2014, 20:54

Графити под стряхата на времето

  Poesía
988 1 23

 

Комарите…

Комарите налитаха като разгонени гларуси

по бедрата бездънни на младата вечер…

А тя - раздвоено руско момиче - очакваше -

още шепа любов във крайбрежната неизвестност.

Брегът предлагаше тишина -

от полуразрушените замъци

и пясъчно се подхилкваше, оголил заканително зъб…

Няколко дребни монети

подрънкваше в джоба си лятото

и обещаваше

повсеместен и дребен разкош.

 

Само вятърът нахвърляше стихове -

седнал пред чашата,

загърбил всички коктейли на залеза,

верен на свойто перно…

Една от нощните пеперуди

се съблече съвсем неочаквано

и само крайбрежните чапли -

със свойте удивителни питанки -

зовяха безкрая

да каже защо…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Чернев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...