Графити под стряхата на времето
Комарите…
Комарите налитаха като разгонени гларуси
по бедрата бездънни на младата вечер…
А тя - раздвоено руско момиче - очакваше -
още шепа любов във крайбрежната неизвестност.
Брегът предлагаше тишина -
от полуразрушените замъци
и пясъчно се подхилкваше, оголил заканително зъб…
Няколко дребни монети
подрънкваше в джоба си лятото
и обещаваше
повсеместен и дребен разкош.
Само вятърът нахвърляше стихове -
седнал пред чашата,
загърбил всички коктейли на залеза,
верен на свойто перно…
Една от нощните пеперуди
се съблече съвсем неочаквано
и само крайбрежните чапли -
със свойте удивителни питанки -
зовяха безкрая
да каже защо…
© Красимир Чернев All rights reserved.
