25 jul 2021, 18:57

Графомания

1.2K 7 18

Ти пак се катериш

в духовната сфера -

напъвайки Ум като впряг

от хилави мисли,

с които премерваш

Изкуството - сякаш е хляб!

 

Теглилката крива -

дори те опива...

Твориш ли,замесвайки стръв?

Големите риби

не хапват ни рими,

ни проза, ни простия хъс.

 

Торбата е празна...

Това не те дразни.

Дори акапелно звучи.

Натруфена с думи,

фантазно безумна,

мелодия - с поза на гид!

 

Как трябва да може;

Живота да сложиш

в калъпа на сложния Ден?

Това е въпросът

пред напъни боси,

чиято вина си поел!

 

Изкуството, братко,

горчиво и сладко -

крещи ни: - Виж,царят е гол!

Достойните дрехи

с душата се мерят...

и Автора правят - Герой!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргарита Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря Ви за изразените позиции по темата!Мисля,че всеки вид творчество не трябва да бъде самоцелно,а да дава отправна точка за размисъл и да учи сетивата на хората на едно по-ново и позитивно възприятие на живота.В този смисъл всеки носи отговорност за стойността на това,което прави достояние на другите.
  • Да, забравих да добавя самочувствието и то такова, все едно са родили Омир, докато дописват Илиадата.
    Вярно е, че човек се учи цял живот, но тази нагласа липсва у този тип писачи. Абе, точно фитнес си е. Или друг зор, някакъв...
  • Иринче, и аз се изумявам, но не толкова от неумението (всичко се учи), а от самочувствието и самоизтъкването, а също и от писането, за да се пише. Нещо като фитнес, спорт.
  • Преди да се пръкна в тези среди, нямах представа колко много хора пишат на всяка цена. Направо изумително. Още по-интересно ми стана колко млади човечета са се ориентирали към писането, без дори да имат хабер от това или да са прочели два реда на кръст. Редят милите наслагват, бършат, мажат и се сополивят, като че ли от това зависи животът им. Възможно е да е вик за помощ, самота, апел да им се обърне внимание или просто поетчетата и поетесите да са по-атрактивни като потенциални любовници. Бих им казала само:
    Бебчета, живейте си живота, реалният. Ние сме абсолютен въздух под налягане!🌬
  • Петър ме доведе тук и не съжалявам. Направо е супер! Страхотно!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...