Ти пак се катериш
в духовната сфера -
напъвайки Ум като впряг
от хилави мисли,
с които премерваш
Изкуството - сякаш е хляб!
Теглилката крива -
дори те опива...
Твориш ли,замесвайки стръв?
Големите риби
не хапват ни рими,
ни проза, ни простия хъс.
Торбата е празна...
Това не те дразни.
Дори акапелно звучи.
Натруфена с думи,
фантазно безумна,
мелодия - с поза на гид!
Как трябва да може;
Живота да сложиш
в калъпа на сложния Ден?
Това е въпросът
пред напъни боси,
чиято вина си поел!
Изкуството, братко,
горчиво и сладко -
крещи ни: - Виж,царят е гол!
Достойните дрехи
с душата се мерят...
и Автора правят - Герой!
© Маргарита Петрова Всички права запазени