Граница
Началото на злото искам да открия,
както и през детството си дирех
границата на дъжда,
напрягах се с всички сили и хуквах
към мястото, където сядах на пръстта.
Бях половина под дъжда,
а половина - под слънцето.
Но спираше веднага да вали
и не успявах да открия
пределите на доброто и на злото.
Небето избледняваше.
Напразно станах аз голяма.
Напразно още търся място,
където, седнала върху пръстта,
ще мога да усетя линията,
отделила злото от доброто.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мартина Христова Todos los derechos reservados
