Oct 29, 2007, 9:23 AM

Граница

1.3K 0 5

Началото на злото искам да открия,

както и през детството си дирех

границата на дъжда,

напрягах се с всички сили и хуквах

към мястото, където сядах на пръстта.

Бях половина под дъжда,

а половина - под слънцето.

Но спираше веднага да вали

и не успявах да открия

пределите на доброто и на злото.

Небето избледняваше.

Напразно станах аз голяма.

Напразно още търся място,

където, седнала върху пръстта,

ще мога да усетя линията,

отделила злото от доброто.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мартина Христова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...