Oct 29, 2007, 9:23 AM

Граница

1.3K 0 5

Началото на злото искам да открия,

както и през детството си дирех

границата на дъжда,

напрягах се с всички сили и хуквах

към мястото, където сядах на пръстта.

Бях половина под дъжда,

а половина - под слънцето.

Но спираше веднага да вали

и не успявах да открия

пределите на доброто и на злото.

Небето избледняваше.

Напразно станах аз голяма.

Напразно още търся място,

където, седнала върху пръстта,

ще мога да усетя линията,

отделила злото от доброто.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мартина Христова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...