Oct 29, 2007, 9:23 AM

Граница

1.3K 0 5

Началото на злото искам да открия,

както и през детството си дирех

границата на дъжда,

напрягах се с всички сили и хуквах

към мястото, където сядах на пръстта.

Бях половина под дъжда,

а половина - под слънцето.

Но спираше веднага да вали

и не успявах да открия

пределите на доброто и на злото.

Небето избледняваше.

Напразно станах аз голяма.

Напразно още търся място,

където, седнала върху пръстта,

ще мога да усетя линията,

отделила злото от доброто.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мартина Христова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...