Граница
Началото на злото искам да открия,
както и през детството си дирех
границата на дъжда,
напрягах се с всички сили и хуквах
към мястото, където сядах на пръстта.
Бях половина под дъжда,
а половина - под слънцето.
Но спираше веднага да вали
и не успявах да открия
пределите на доброто и на злото.
Небето избледняваше.
Напразно станах аз голяма.
Напразно още търся място,
където, седнала върху пръстта,
ще мога да усетя линията,
отделила злото от доброто.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мартина Христова Всички права запазени
