Мълчи градът. На български мълчи.
Отсреща е румънска тишина.
Между им само Дунавът лежи,
безмълвен под дебелата мъгла.
На границата гларуси крещят,
утрото да могат да събудят,
за да разкара падналия мрак,
да се роди от светлината чудо.
Градовете пак да зажужат,
да заблестят пак Дунавски води,
че тишината като в мъртъв свят
смисъла потиска и души. ...