10 февр. 2009 г., 12:30

Гранична зона

679 0 4

Мълчи градът. На български мълчи.
Отсреща е румънска тишина.
Между им само Дунавът лежи,
безмълвен под дебелата мъгла.

На границата гларуси крещят,
утрото да могат да събудят,
за да разкара падналия мрак,
да се роди от светлината чудо.

Градовете пак да зажужат,
да заблестят пак Дунавски води,
че тишината като в мъртъв свят
смисъла потиска и души.

Мълчи градът. На български мълчи.
Отсреща е румънска тишина.
Безмълвието тягостно тежи...
Дали не закърнява тежестта?


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...