10 февр. 2009 г., 12:30

Гранична зона

681 0 4

Мълчи градът. На български мълчи.
Отсреща е румънска тишина.
Между им само Дунавът лежи,
безмълвен под дебелата мъгла.

На границата гларуси крещят,
утрото да могат да събудят,
за да разкара падналия мрак,
да се роди от светлината чудо.

Градовете пак да зажужат,
да заблестят пак Дунавски води,
че тишината като в мъртъв свят
смисъла потиска и души.

Мълчи градът. На български мълчи.
Отсреща е румънска тишина.
Безмълвието тягостно тежи...
Дали не закърнява тежестта?


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...